Законовата уредба обхваща чл. 10-28 на раздел първи от Закона за местните данъци и такси. С
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради, дворни места, парцели и застроени земеделски и
горски земи (за действително застроената площ и прилежащия й терен).
Данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот, а при учредено
вещно право на ползване - ползвателят. Когато правото на собственост
или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат
данък, който съответства на частите им.За новопостроените сгради (части
от сгради) или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за
това писмено в 2-месечен срок териториалната данъчна дирекция по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък, който се дължи от началото на следващия месец, през
който е завършено строителството, или е започнала експлоатацията на
имота, или е настъпила промяна в собствеността, освен ако данъкът е
платен от прехвърлителя. Уведомяването на данъчните служби е необходимо и
причастично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване
на имотите от необлагаеми в облагаеми и обратно.
Данък сгради се определя върху данъчната оценка на имота в размер 1,5 на хиляда.Данъкът
може да се плати на четири равни вноски до 31 март, до 30 юни, до 30
септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. При плащане на
цялата сума наведнъж до 31 март се ползва 5 на сто отстъпка.Когато към 1
януари на годината сборът от данъчните оценки на имотите е над 100 млн.
лв, се дължи допълнителен данък в размер на 3 на хиляда върху
превишението на тази стойност.
